Може би донякъде разбрах какво е логиката на сърцето

Да изолираш чувството, което имаш, да го откроиш. Става като се погледнеш отстрани. Все едно гледаш някого другиго. Какво усеща този човек? Защо е заел тази поза? Какво означава тя? Защо е ядосан и ядосан ли е? Това обида ли е или е някакъв бяс? Това не е ли същото, както когато (...)? Изведнъж започваш да дишаш по-дълбоко, ако си познал.

Тогава разбираш, че чувството се е локализирало примерно в сърцето. Може и другаде да е. Усещаш точно къде е сърцето и как всичко това полека започва да изтича някъде. Замества се от противоположното чувство, което помага да си изясниш първото.

Да кажем изследването може да претърпи подобни транформации: Първото е било бяс, демон. Всъщност това е чувство за вина. Разбираш, че си некачествен, че не ставаш за този свят, не можеш да угодиш на родителите си, на жена си, на приятелите си. Постоянно някой нещо не е доволен от теб, разочарован и огорчен е. Чувството е тъмнокафяво. Това са фашисткият и комунистическият режими. Това са комсомолските секретари, другарите от милицията и кварталните доброволци. Те четат морал. Ти искаш те да умрат.

Ти не можеш да им насмогнеш на претенциите и искаш да ги накажеш, поне отчасти и те да изпитат същата вина. Това всичко изтича и се замества от съжаление, че си се поддал на такива тъмни енергии. Когато те вече са умрели и ти липсват. Разкаяние, че си допуснал тъмни мисли в главата си и сърцето си, да, сърцето, които може и да са ги уморили. Това е пак вина, но противоположната. Ти си вече оцелелият. Те са се оказали непригодни за света, а ти си се задържал, макар и с цената на тяхната смърт. Това чувство е тъмнозелено, също е в сърцето, но не е стискащо, а е някакво друго. То раздърпва сърцето настрани по периферията. Това е тъга. Въздишаш тежко. Чувството изтича някъде. Настъпва вътрешното спокойствие.

Цялата работа е да си кажеш, че това е сън. Да се запиташ за позата на “тоя” (себе си, само че погледнат отстрани). Да локализираш чувството в тялото. Да се опиташ да му дадеш цвят. След това да усетиш как изтича. И да посрещнеш допълнителното чувство. Но кажеш ли си, че това всичко е сън, автоматично излизаш от себе си и виждаш нещата отстрани. Армен Тиугу го обяснява в лекциите – как се влиза в кожата на “пациента” посредством логиката на сърцето. Да се попиташ как бих се чувствал, ако имам такъв нос? Това е гениално! Много пъти съм се питал, но сякаш сега разбирам за какво става дума.

В дълбините на своето същество да проникна Зове изпълненият със предчувствие стремеж В самосъзерцание себе си да достигна Това е дар от лятното слънце, който като зачатък, Съгрявайки в есенното настроение, Живее като стремеж на силите в душата ми.

Импровизация върху превода на В. Богословский, С. Зетилов, Г. Кавтарадзе, А. Конвиссер на руски.